Устройствена концепция за Борисова градина-2015, 3-та награда
АНАЛИЗ
Разработката обхваща цялата територия на парка, която съгласно ОУП на София е компактна зелена зона с обща нето площ 342 ха.
Парк „Борисова градина” граничи предимно с жилищни територии: ж.к.„Лозенец”, ж.к.”Яворов”, ж.к. „Гео Милев”, ж.к.”Изгрев”, ж.к. “Изток”, ж.к.”Дианабад”. Югозападната част на парка граничи със Зоопарка и промишлена зона „Хладилника”, на север – с озеленяване по бул.”Евлоги и Христо Георгиеви”- паметник на градинското изкуство.
Част от тангиращите територии също са декларирани паметници на културата:
- историческа зона „Журналистически квартал” от Лозенец III-та част- тангиращи парка квартали
- поредица от сгради по бул. „Драган Цанков” - радио София, Биологически факултет, Агрономически факултет, строителен техникум „Христо Ботев”.
- групов паметник на културата –III-та извънградска част, София
II. ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И ОХРАНИТЕЛНИ РЕЖИМИ
През годините от създаването й до днес, Борисовата градина преминава през четири периода на развитие. През всеки от периодите градината увеличава площта си и обогатява съдържанието си. Като оптимален период в композиционното и обемно-пространственото изграждане на парка се възприема третия период 1934-1943г.
Първи период 1882-1906 - поставя се началото на парка, свързано с името на швейцарския градинар Карл Неф.
Втори период 1906- 1922 - назначен е за управител Йосиф Фрай, който има големи заслуги за растителното изграждане на парка.
Трети период 1934- 1943 - свързан с името на Георги Духтев, който обогатява и доразвива идеите на предшествениците си, към парка се прибавят нови неблагоустроени територии.
Четвърти период 1946-1986 - изработва се генерален план за развитието на градината с главен ръководител арх. Делчо Сугарев.
Борисовата градина, в рамките на конкурсната задача, е обявена за паметник на градинско-парковото изкуство, с изключение на малка част, прилежаща към бул.”Никола Вапцаров”
Съществуват два резервата:
Резерват „Борисова градина” в рамките на историческата част, обявен през 1988г. с режим на опазване Ткин-1А, с граници бул.”Цариградско шосе”, бул. ”Евлоги и Христо Георгиеви”, парковата алея, тангираща стадионите „В. Левски", „ ЦСКА”, Колодрума и бул. „Пейо Яворов”.
Вторият резерват „Дендрариум”, обявен през 1988г, с режим на опазване Ткин - 1А, се намира в лесопарковата част с граници бул.”Драган Цанков”, бул. „Пейо Яворов” и алеите, тангиращи Националния тенис център / НТЦ/.
Охранителната зона на резерватите, с режим на опазване Ткин-1Б е заключена между бул.”Цариградско шосе”, бул.”Евлоги и Христо Георгиеви”, бул.”Драган Цанков” и ул. „Незабравка”
Останалите лесопаркови части, изкуствено залесяване, са декларирани като недвижими културни ценности през 1996г.
Теренът на Духовната семинария е групов паметник на културата.
Паркът се състои от две ясно диференцирани зони: историческа или представителна /между бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", "Цариградско шосе", "Пейо Яворов" и "Драган Цанков"/ и лесопаркова /останалата част от парка/.
III. СЪЩЕСТВУВАЩО ПОЛОЖЕНИЕ И ПРОБЛЕМИ ЗА РЕШАВАНЕ
1. Дисбаланс в натоварването на отделните части на парка
В историческата, представителна част на парка съществува пренатоварване на територията със спортни, закрити и открити, съоръжения, обекти неприсъщи за парковата среда, както и такива, недопустими като начин на ползване, особено в частта към бул. ”Евлоги и Христо Георгиеви” и бул. „Драган Цанков”. Струпването на десетки хиляди хора по време на футболни мачове, блокирането на транспорта, е неестествено явление, не само за "Борисовата градина", но и за тази централна част на София.
В лесопарковата част е точно обратното - не съществуват почти никакви рекреационни, спортни и атракционни обекти, предимно в частта на „Погребите” и южно от Телевизионната кула.
2. Подходи и достъпност - осигурен е необходимият пешеходен изохрон по отношение на спирките на Масовия градски транспорт с изключение на частта при "Ловния парк" и "Погребите".
Връзка с прилежащите територии
В историческата част:
- Главният подход откъм „Орлов мост” е обновен и ремонтиран, съществува подлез с асансъор.
- Главният подход от м.с. ”Васил Левски” е затормозен от оградените терени на бившия стадион „Юнак”, конната база и паркиралите коли около националния стадион.
- Съществуващите второстепенни входове са решени с подлези под бул. „Цариградско шосе”, но не отговарят на изискванията за достъпна среда.
- Основен подход от район “Лозенец” при ул. "Цанко Церковски" е решен със светофарна пешеходна пътека, но входната паркова алея е тясна и неблагоустроена.
- Второстепенен вход от район “Лозенец”, при Радио София, е решен с пешеходна пътека
В лесопарковата част:
- Подходът от район “Лозенец” при ул.”Златовръх” се осъществява през нов подлез с асансъор под бул.”Никола Вапцаров”, изграден с реконструкцията на булеварда. Входната алея е в недобро физическо състояние.
- Подходът откъм пл. ”Журналист” подлежи на реконструкция
- Подходите от ж.к. “Изток” към НТЦ са с изградени пешеходни пътеки
- Подходите от ж.к. “Изгрев" и ж.к. „Дианабад” при бул.”Никола Габровски” и ул. „Апостол Карамитев” са неоформени и неблагоустроени
- В южната лесопаркова част изобщо липсват подходи и връзка със Зоопарка и прилежащите територии. На практика „Погребите” 1 и 2 са откъснати от останалата паркова територия.
Връзка между отделните части на парка
- Връзката между представителната и лесопарковата част под бул.”Пейо „Яворов” се осъществява с тунел, по който преминават пешеходци и велосипедисти
- Изграден е също тунел между лесопарковата част до Духовната семинария и територията с Телевизионната кула.
- Пешеходните мостчета над р. Драгалевска са разрушени
- Всички останали части на парка са достъпни помежду си с пешеходни пътеки
3. Паркиране и велосипедно движение
- Борисовата градина, поради липса на буферни паркинги и контрол, се превръща от „парк” в „паркинг”, особено през почивните дни. Въпреки забранителните знаци, за движение в двете посоки и за спиране, се паркира безразборно пред стадион „Народна армия”, около стадион „Васил Левски" и кортовете на „Левски-Спартак”. Понякога се наброяват до 250 коли в охранителната зона на резервата.
- Нерегламентирано, макар и в по-малка степен, се паркира до зала „София” и Националния тенис център. Това води до невъзможност за посетителите на парка да почиват и да се придвижват нормално, като се създават предпоставки и за транспортни произшествия.
- Велоалеи не са изградени и поради липса на регламент велосипедистите се движат хаотично между посетителите на парка, като пресичат главни пешеходни направления.
4. Видове собственост
Налице са различни видове собственост, създадени с различни актове
- Общинска /публична и частна/
- Държавна /публична и частна/
- Частна - придобита чрез приватизация или покупко-продажба
- Неизяснена - 134 ха или почти 40% от територията
В рамките на резерватите собствеността е изключителна държавна.
От подадената информация е видно, че на частни лица са продадени знакови обекти, като къпалнята „Мария-Луиза”, автокъща "Капитолия" /бивш атракцион/ с обща площ 3.8 ха, находящи се в охранителната зона на резервата. Процентно тези терени са 4.47% от историческата част на Борисовата градина.
В лесопарковата зона частна собственост са:
- Летният театър с прилежащата му територия от 2.56 ха
- Базата за поддръжка на парка с площ 0.64 ха в „Дендрариума” - територия с най-висока степен на защита „А”
- имот в част „Погребите”- незастроен
- други по-малки терени със заведения за хранене
Към момента повечето от тези обекти не функционират и са в лошо физическо състояние, а други са несъвместими с парковите функции.
Части от парковата територия са актувани като частна общинска собственост и са отдадени под наем за различни спортни и обслужващи дейности, някои от тях неприсъщи за парка. Тези терени са заградени с неестетични огради, които ограничаващи достъпа до парковата територия, която по принцип е публична и общодостъпна.
Като последица от раздробяването на собствеността, са възникнали обекти, недопустими за парковата зона като съдържание и начин на ползване:
- „Капитолия”- автомобилна къща
- „Веселото село” - заведение за хранене с бутафорна архитектура
- „Маймунарника” - заведение на открито до Колодрума, преди това част от озеленена територия на парка.
- заведение „Лодките” - бивш детски атракцион
- конна база - сградите на конюшните са преграда към парка при главния подход от м.с.”Стадион Васил Левски”
- временна стопанска база към бул.”Драган Цанков”, част от озеленена паркова територия, подложена на деградация.
Гореизброените обекти се намират в охранителната зона на резервата, а оградените им терени възпрепятстват свободният достъп на посетителите.
IV. СЪСТОЯНИЕ НА ОТДЕЛНИТЕ ПОДОБЕКТИ В ПАРКА
1. Спортни съоръжения
- Стадиони „Васил Левски” и „Народна армия”- добро състояние, липсват места за паркиране.
- Колодрум и Лятна къпалня – нефункциониращи, за реконструкция
- Зала "София" и НТЦ в отлично състояние, липсват места за паркиране
- Открити спортни съоръжения „Спортна София 2000” и тенис-клуб „Левски-Спартак”- оградени с нерегламентирани постройки
- Конна база - неподходящо ситуирана
2. Сгради и съоръжения
- Летен театър-лошо физическо състояние, нефункциониращ
- Астрономическа обсерватория- за реставрация
- Вила „Виктория” в Ловния парк - отлично състояние, реконструирана
- Заведения за хранене - предимно временни сгради
- Бази за подръжка на парка - занемарени, в неестетичен вид
- Сради към откритите спортни съоръжения - в лошо физическо и естетическо състояние
- Сгради на инженерната инфраструктура - в незадоволително състояние
3. Паркови елементи
- Езеро Ариана - обградено от преместваеми обекти, самият ресторант е с незадоволителен архитектурен образ в противоречие с високите архитектурно-художествени изисквания към Историческата част на парка – паметник на културата
- Езеро с лилиите /рибно езеро/- Фонтанът и прилежащото пространство са за ремонт и възстановяване
- Братска могила - за подновяване и възстановяване на настилките
- Езеро с патиците и околното пространство - за ремонт и подновяване
- Алпинеум – за основна реконструкция и подновяване на видовия състав
- „Дендрариум” в много лошо вегетативно състояние - за прочистване и подновяване на видовия състав
- Розариуми - този при стадион „В. Левски” e възстановен, другият розариум до бул.”Драган Цанков” e за реконструкция
4. Детски площадки
В историческата част съществуват две детски площадки: „Слончето” и при кортовете на „Левски-Спартак”, те са с амортизирани съоръжения. Другите две съществували площадки са разрушени или променили съдържанието си /гребен канал Лодките/.
В лесопарковата част е изградена детска зона „Коколандия” в близост до ул.”Незабравка” - в много добро състояние. Двете площадки в близост до Националния тенис център се нуждаят от възстановяване.
В частите на парка, зад Телевизионната кула и Погребите, детски площадки и атракциони липсват.
5. Градинско обзавеждне и алейна мрежа
В представителната част съществува доста разнородно градинско обзавеждане като пейки, кошчета, указателни табели. В частта към езерото „Ариана” са поставени пейки с подходящ дизайн. В момента се подменя цялостно осветлението в резервата и се монтират нови осветителни тела.
В лесопарковата част кътовете за сядане са недостатъчни, липсват указателни табели и други елементи на градинското обзавеждане.
Алейната мрежа е в незадоволително състояние, както в представителната, така и в лесопарковата част. Необходима е цялостна подмяна на настилките.
6. Регламент, информационно обезпечаване
Липсва регламент за ползването на парка - пешеходци, велосипедисти и кучета с придружители се движат по едни и същи алеи.
Липсват информационни табла, изясняващи правилата за ползване на парка, както и местоположението на отделния посетител и на елементите на парка
V. РАСТИТЕЛНОСТ И ЖИВОТИНСКИ СВЯТ
Растителността е компонент, който определя облика и пространствената обвързаност на разнообразните по функционален характер зони. Под влияние на околната среда и човешката дейност, дървесната растителност е претърпяла съществени изменения от времето на нейното засаждане до сега. Подробното обследване на растителността в рамките на територията показва, че тя не отговаря на санитарно-хигиенните и естетически изисквания за територия от този тип. Растителноста се характеризира със суховършия, наличие на гнилостни процеси и счупени клони в следствие на снеговали и снеголоми. Предвид факта, че залесяването е ставало на големи територии по едно и също време, към момента малкото млада растителност под склопа не отговаря на изискванията за качество и естетическо състояние. Прогресивното завземане на лесопарковата част от агресивни катерливи видове растения ще доведе до унищожаване на ценна дървесна растителност. Наблюдават се изцяло сухи дървета, а близо 50% от растителноста в някои зони е обхваната от бръшлян. Пределната склопеност на дълготрайната растителност е лишила почвената покривка от трева. Релефът на места създава предпоставки за задържане на водни количества, които не влияят благоприятно на наличната растителност.
В обхвата на разглежданата територия, съществуващият разнообразен животински свят внася допълнителен живот и колорит в средата и е предпоставка за развитието на природозащитни и образователни дейности.
VI. СХЕМИ И ПЛАНОВЕ ОТ ПО-ВИСОКО ЙЕРАРХИЧНО НИВО
- ОУП на София – параметрите на застрояване и допустимите дейности имат задължителен характер. Обособени са следните устройствени зони: Зп, СА2,Тбз,Трк,Твк,Тзсп, СА1 със съответни устройствени параметри, които не мотгат дъ бъдат превишавани
- ИПГВР на гр. София, одобрен през 2013г, е програма, предвиждаща финансов план за реализация и за настоящия конкурс има насочващ характер.
Борисовата градина е включена в Зона на публични функции с висока обществена значимост. Предвидени са следните обекти за изграждане или обновявяне:
o Обновяване на Борисова градина - историческа част - настилки, подлези, озеленяване, Летен театър, шумозащитна стена към бул “Цариградско шосе”
o Обновяване на Борисовата градина - лесопаркова част – настилки, нови пешеходни подлези, архитектурни и паркови елементи – 220 ха
o Многофункционален спортен комплекс /Колодрума/
o Преструктуриране на комплекс „Конна база”
o Изграждане на център за изкуства до м.с. „Стадион Васил Левски”
o Изграждане на атракционно-образователен център при гара „Пионер”
o Играждане на Обществен център в "Погребите", 2-ра част, кв. 6
- Кадастрална карта за територията на район „Средец” с данни за собствеността и данни за поземлените имоти - за по-голямата част от територията няма одобрена кадастрална карта, за 39.15% липсват данни за собствеността.
|
БОРИСОВА ГРАДИНА |
в това число по предоставените данни |
||||
|
частна собственост |
неизяснена собственост |
||||
|
|
площ /ха/ |
площ /ха/ |
% |
площ /ха/ |
% |
|
нето територия |
341,93 |
8,76 |
2,56 |
133,85 |
39,15 |
|
в това число |
|
|
|
|
|
|
Борисова градина |
87,59 |
3,92 |
4,47 |
2,55 |
2,91 |
|
в това число |
|
|
|
|
|
|
зона Зп |
69,73 |
|
|
|
|
|
зона Са2 |
16,82 |
|
|
|
|
|
зона Тбз |
0,15 |
|
|
|
|
|
зона Трк |
0,89 |
|
|
|
|
|
Борисова градина Лесопаркова част резерват Дендрариум |
52,66 |
0,64 |
1,21 |
41,00 |
77,87 |
|
в това число |
|
|
|
|
|
|
зона Зп |
48,78 |
|
|
|
|
|
зона Са2 |
2,76 |
|
|
|
|
|
зона Тбз |
1,12 |
|
|
|
|
|
Борисова градина Лесопаркова част Летен кинотеатър |
36,28 |
2,85 |
7,86 |
12,06 |
33,25 |
|
в това число |
|
|
|
|
|
|
зона Зп |
25,52 |
|
|
|
|
|
зона Твк |
1,96 |
|
|
|
|
|
зона Тзсп |
8,8 |
|
|
|
|
|
Борисова градина Лесопаркова част Телевизионна кула |
57,18 |
|
|
51,99 |
90,92 |
|
в това число |
|
|
|
|
|
|
зона Зп |
55,11 |
|
|
|
|
|
зона Тел |
0,70 |
|
|
|
|
|
Зона Са1 |
1,37 |
|
|
|
|
|
Борисова градина Лесопаркова част Погребите 1 и 2 |
74,87 |
1,36 |
1,81 |
|
|
|
в това число |
|
|
|
|
|
|
зона Зп |
74,87 |
|
|
|
|
|
Борисова градина Лесопаркова част Ловен парк |
33,35 |
|
|
26,25 |
78,73 |
|
в това число |
|
|
|
|
|
|
зона Зп |
33,35 |
|
|
|
|
Част от зона СА2 в историческата част на парка, между базата за поддръжка и стадион "Народна армия" има по-скоро характер на Зп.
VII. ПОДРОБНИ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ
За територията на Борисовата градина във времето са създавани частични регулационни планове, които са неактуални или не отговарят на съществуващото положение.
Цялостен ПУП за парка досега не е изработван. За части от него няма регулационни планове.
Не са изпълнени всички изисквания на ЗУТ /член 60/.
Например в кв. 14, жк. Дианабад между ул. "Ловен парк" и ул. "Апостол Карамитев", поради наличието на частни имоти плътно до коритото на реката е затруднен достъпът за нейното поддържане и почистване, както и до самия парк.
Не са създадени правила и норми за двата резервата и прилежащата охранителната зона, с оглед запазване на тази територия като безценен паметник на градинско и парковото изкуство, съгласно чл.13 ал.6 от ЗУТ
ОСНОВНИ ИЗВОДИ ОТ АНАЛИЗА
1. Съществува дисбаланс в натоварването в различните части на парковата територия, в резултат от прекомерната концентрация на обекти в северната зона на Борисовата градина.
2. В историческата част "Борисова градина" -резерват и охранителна зона, съществуват обекти несъвместими с начина им на ползване от една страна, а други са недопустими за парковата зона.
3. Обособяването на поземлени имоти с различни видове собственост и липса на контрол е довело до изграждане на обекти, неприсъщи за парковата територия. Знакови обекти в "Борисовата градина" са продадени на частни лица и те въобще не функционират - Лятна къпалня, Летен театър.
4. Огромен потенциал за развитие има в лесопарковата зона, в която почти липсват места за отдих и детски площадки, които са деградирали в годините. Частта „Погребите” 1 и 2, през която протича р. "Драгалевска" има висок потенциал за създаване на „зелено-синя зона” и места за тих отдих в природна среда, съобразен с горския характер на местността.
5. Достъпът до парка е частично ограничен, поради липса на подходи в южната и югозападната част на парка. Пешеходна връзка между част „Погребите” и Софийския Зоопарк не съществува. Затруднен е достъпът на хора с увреждания от подлезите под бул. „Цариградсо шосе”, поради липса на асансьори.
6. Връзката между отделните части на територията е нарушена от преминаването на улични трасета от висок клас.
7. Липсват буферни паркинги и контрол, поради което се паркира нерегламентирано, особено в охранителната зона на парка - неприемливо от функционална и екологична гледна точка.
8. Няма регламентирани велоалеи, поради което се пресичат пътища на пешеходци и велосипедисти.
9. Спортните съоръжения с изключение на стадион "Васил Левски”, НТЦ и зала "София" са в недобро физическо и естетическо състояние. Изградени са павилиони и бараки в терените им, оградени с амортизирани огради.
10. Изградени са множество обекти с постоянен и временен статут, които не отговарят нито естетически, нито функционално на изискванията на резервата. Особено фрапиращ пример е езерото Ариана с неестетичен ресторант, обградено с три други временни заведения за хранене и пластмасови атракционни съоръжения за деца.
11. Значителна част от растителността е на пределна възраст и с оглед устойчивостта на зелената система и получаване на разновъзрастови растителни формации е наложително поетапно да се подменя основно дълготрайната дървесна растителност.
12. Голяма част от парковите елементи се нуждае от реставрация и реконструкция, започнала с програма на Столичне община през 2012г.
Тези проблеми са възникнали поради липса на цялостен застроителен и регулационен план, който да регламентира режимите, застрояването, начина на ползване и стопанисването на Борисовата градина, както и обвързването на тази ценна територия с прилежащите жилищни, рекреационни и зелени зони.
ВИЗИЯ
ЗА РАЗВИТИЕ НА БОРИСОВАТА ГРАДИНА
СРЕЩА С ПРИРОДАТА, ИСТОРИЯТА И ЕСТЕТИЧЕСКИТЕ ЦЕННОСТИ
Основна цел на концепцията е съхраняване на територията като „Зелена памет” на града за следващите поколения, както и развиване на нейния потенциал в зона с висока обществена значимост.
1. Съхраняване на територията на парка като паметник на градинското изкуство, особено в резерватната част при строго съблюдаване режимите на опазване „А” и „Б”.
Режим „А”- налага консервация и реставрация и изключва всякакво строителство на архитектурни обекти, спортни съоръжения и игрища.
Режим „Б”- налага консервация и допуска ново строителство след съгласуване с Министъра на културата и становище на КИНКН.
2. Възстановяване на парковата композиция в резервата, реконструкция на автентични паркови елементи, обогатяване на растителността в съответствие с III-ти период на развитие 1934- 1943г.
Създаване на композиционно единство между отделните зони на парка и свързването им с пешеходни направления, опознавателни маршрути и велоалеи.
3. Освобождаване на представителната част на Борисовата градина от несвойствени дейности и връщане на части от територията за чисто паркови функции:
- конна база, неподходящо сиуирана до входа при м.с "Стадион Васил Левски"
- временен терен на стопанската база в близост до бул. „Драган Цанков”
- ограден терен на бившето климатично училище до Лятната къпалня
4. Преструктуриране на обекти и УПИ, несъвместими с устройствена зона „Зп” и с охранителните режими
- автомобилна къща „Капитолия” - в заведение за хранене
- заведение„Весело село” - в детски атракцион
- заведение „Лодките” - в детски воден атракцион
- „Маймунарника” - в дискусионен клуб
5 . Реконструкция на знакови обекти - Летния театър, Колодрума, естетизиране на съществуващите спортни съоръжения. Изграждане на амфитеатър на мястото на стадион „Юнак” само в габаритите на съществувалата застройка /изброените обекти са включени в ИПГВР на София/
- привеждане на архитуктурния образ на ресторанта в езеро Ариана с високите архитектурно-художествени изисквания към Историческата част на парка – паметник на културата
6. Премахване на неестетични временни обекти и замяната им с преместваеми обекти със специфичен дизайн, с цел създаване на единна визия на парка.
II. ПОДХОДИ КЪМ ПАРКА И ВРЪЗКИ МЕЖДУ ОТДЕЛНИТЕ МУ ЧАСТИ
1. Доизграждане на главен вход от м.с. „Стадион Васил Левски”, създаване на вход от ул. "Атанас Дуков" и изграждане на подходи от източния вход на Зоопарка, от ул. "Никола Габровски", и от ж.к. "Изгрев".
Възстановяване на зелените връзки между историческата част и охранителната зона на резервата до бул. "Драган Цанков" чрез зелени клинове между Колодрума и стадион "Народна армия", при входа на стадион "Народна армия", както и със съхраняване на зеленината между базата за поддръжка и стадион "Народна армия", която има по-скоро характер на Зп и може да се преотреди като такава.
2. Обвързване на отделните части на парка чрез подлези под бул.”Драган Цанков” и “Симеоновско шосе”, създаване на светофарни пешеходни пътеки и реконструкция на съществуващи подлези.
3. Създаване на нови пешеходни връзки между:
- “Погребите” и източния вход на Зоопарка,
- ж.к.”Лозенец” и Зоопарка,
- промишлена зона "Хладилника" и “Погребите”.
4. Изграждане на пейзажни мостчета над р. Драгалевска и рехабилитация на мостчета над р. Новачица при подходите от ж.к."Дианабад".
III. ОБОГАТЯВАНЕ НА ТЕРИТОРИЯТА С НОВИ ДЕЙНОСТИ В ЗОНИ С ГОЛЯМ РЕКРЕАТИВЕН ПОТЕНЦИАЛ
1. Реконструиране и оформяне на нови зони в лесопарковата част с оглед пълноценно използване на територията от обитателите на прилежащите жилищни райони. В лесопарковата зона е възприет принципът за запазване на спокойна „сърцевина” и разполагане на по-шумни дейности, по периферията, т. е. да се запази усещането за гора.
Запазване на съществуващата правоъгълната алейна мрежа в лесопарковата част, там където е проведена.
2. Подчертаване поречието на р. Драгалевска, протичаща през "Погребите" и Ловния парк, чрез живописно оформяне на речното корито, прочистването му и създаване на „зелена-синя” зона за тих отдих и места за пикници.
3. Създаване на атракционно влакче по трасето на бившата ж.п. линия от ул.”Атанас Дуков” до атракционната зона „Дианабад”, тя ще изпълнява и функцията на връзка между тези два основни подхода. В атракционната зона се предвижда културно- атракционно център, открити спортни съоръжения и тенис кортове във връзка с избора на София за европейска столица на споррта 2018. Изместване на конната база от представителната част до зоната за спорт и атракции. Оформяне на алея за конна езда по същесвуващи просеки в частта южно от телевизионната кула.
4. Изграждане на нови детски площадки по периферията на лесопарковата част в близост до жилищните райони "Изгрев", "Лозенец" и "Изток", както и възстановяване на съществували - „Баба Яга”, „Горски дом” и до зала София.
5. Оформяне на "Алея на здравето" /за бягане и гимнастически упражнения/ и изграждане на площадки за фитнес и тенис на маса.
6. Възстановяване на съществуващите публични тоалетни.
7. Определяне на места за оградени кучешки поляни.
8. Регламент, информационно обезпечаване
Създаване на регламент за ползването на парка, включително консумация, определяне на алеи за пешеходци, велосипедисти.
Поставяне на информационни табели, изясняващи правилата за ползване на парка, както и местоположението на отделния посетител и на елементите на парка
IV. РАСТИТЕЛНОСТ, ПАРКОВИ ЕЛЕМЕНТИ И АЛЕЙНА МРЕЖА
1. Мерки за опазване на ландшафта
Необходимо е изготвяне на фитосанитарна оценка и експертиза на растителноста, най-вече за лесопарковата територия. Резултатите ще дадат обща, цялостна картина за нейното здравословното и естетическо състояние.
Своевременното провеждане на необходимите мелиоративни мероприятия срещу процесите на преовлажняване в някои части на градината е необходимо условие за съхранение на растителността в нарушени територии - особено в Лесопарковата част северно от "Коколандия".
Належащо е извеждане на санитарни сечи за възобновяване на дървесната растителност и създаване на разновъзрастни насаждения.
- Прочистването на зоните покрай главните пешеходни потоци от самонастанила се растителност значително ще повиши сигурността за посетителите на парка.
- Санитарно почистване и оформяне на масивите около алейната мрежа.
- Изготвяне на методология за мониторинг на развитието и състоянието на флората и фауната на цялата паркова територия.
2. Намаляване на невегетативните площи в резерватната част
3. Възстановяване и обогатяване на растителността
- Възстановяване по място и вид на изчезнала дървесна растителност
- Подмяна на компрометираните видове с автентичните с цел запазване екосистемата на парковата среда.
- Възстановяване на характерни групи, гледки и композиции от първоначалната визия на парковото пространство /Детайл М 1: 500/
- Възстановяване на видовия състав и доизграждане на резерват „Дендрариума”, осъвременяване и реконструкция на стопанската част, възстановяването и като държавна собственост, създаване на оранжерия за екзотични растения.
- Уплътняване на растителността и създаване на терасирани шумозащитни насаждения към бул. "Цариградско шосе".
4. Алейната мрежа, разработена на ниво концепция, дава основните пешеходни направления и връзки. Оформянето й ще бъде доразвито в следващата фаза на проектиране.
Алеите в резерватната част са предвидени с асфалт и ивици от гранитни павета от двете страни /от естетически съображения и за възможна безпроблемна подмяна на ел. кабели/, а в лесопарковата част – посипка/щуп/.
5.Запазване на автентични градински и паркови елементи - розариуми, рибното езеро, алпинеум, японски кът.
V. ИЗГРАЖДАНЕ НА БУФЕРНИ ПАРКИНГИ, ОБСЛУЖВАЩИ АЛЕИ С ОГРАНИЧЕН ТРАНСПОРТЕН ДОСТЪП И ВЕЛОАЛЕИ
1. Предвижда се изграждане на буферни паркинги при подходите към парка и зоните с големи спортни съоръжения
- подземен паркинг при м.с. „Стадион В. Левски”
- надлъжно паркиране по ул.”Митрополит Кирил Видински”
- оформяне на паркинг при входа на Духовната семинария
- надлъжно паркиране на тревна фуга по протежение на бившата трамвайна линия 18 за обслужване на зала "София" и Националния тенис център.
- зелен паркинг до атракционната зона /гара Пионер/
- паркинг на ул.”Тинтява” до спортен комплекс Дианабад
- зелен паркинг до източния вход на Зоопарка
- паркинг при ул.”Атанас Дуков”
2. За транспортно обслужване на спортните съоръжения в зоната за спорт и атракции се предвижда ползване на съществуващата асфалтова алея от бул.”Драган Цанков” до Лятната къпалня. Подобни алеи има до “Дендрариума", зала "София" и Ловния дом. Достъпът ще бъде ограничен само за автомобили, обслужващи отделните обекти.
3. Велосипедни алеи и велогардероби
В представителната част е предвиден обиколен веломаршрут, който безконфликтно се съчетава с пешеходните направления. Предлага се изграждане на велоалеи, предвидени само за велосипедисти и други споделени с пешеходците, по маркирани и съответно оформени трасета. Предвидени са велогардероби до м.с. „Стадион Васил Левски”, стадион „Народна армия”, НТЦ, атракционен център /гара Пионер/.
VI. ИНЖЕНЕРНА ИНФРАСТРУКТУРА
Съобразяване с намиращия се в близост до Семинарията резервоар „Лозенец” - терен Твк с действаща хлораторна станция. Същата има санитарна охранителна зона с радиус 150м, в която не се допуска ново строителство.
Съобразявяне с преминаващите магистрални водопроводи ф900 със сервитут 5м от двете страни, магистрален топлопровод ф2x720 със сервитут 2м двустранно, Ляв слатински канализационен колектор със сервитут 3м двустранно, въздушен електропровод високо напрежение захранващ подстанция ”Рила” и кабелен колектор в зоната на м.с.”Стадион Васил Левски”.
Предвижда се цялостно обновяване на инженерната инфраструктура на територията на Борисовата градина, рехабилитация на ВиК мрежите и алейно енергоспестяващо осветление.
VII. ПРИНЦИПИ ПРИ ИЗРАБОТВАНЕ НА ПОДРОБЕН УСТРОЙСТВЕН ПЛАН
При създаването на ПУП следва да се ревизират всички регулационни планове, които не отговарят на съществуващото положение, както и УПИ за паркинги и бензиностанции, засягащи висока дървесна растителност или са в противоречие със ЗУЗСО, тъй като в устройствена зона „Зп” не се допускат УПИ по-малки от един хектар.
Проектантският колектив счита, че в резерватната част и охранителната зона следва да се отреди общ УПИ, за парка и за обектите в зоната СА2. Това ще предотврати раздробяване на парковата територията и ще я предпази от непредсказуеми инвеститорски желания. Частната собственост би трябвало да се върне на държавата или общината, като гарант за публичния интерес, което е възможно само с ПУП, в който регулационното отреждане е за публични паркови функции.
С ПУП територията на Борисова градина трябва да се отреди като зона с особена териториално-устройствена защита за опазване на КИН и „Зелената памет” на София чрез създаване на специфични правила и норми във връзка с чл.13 ал.6 от ЗУТ.
VIII. ЕТАПНОСТ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ВИЗИЯТА
Дейностите по поддръжка на парка по отношение състоянието на растителността, консервацията и реставрацията на отделните елементи в историческата част по Програмата на Столична община се потвърждават от нашата визия и са постоянни задачи.
Създаването на ПУП ще даде възможността за обновяване на парка като единен организъм и подобряване на условията за отдих.
1. Краткосрочен етап - на база на ПУП
Подходи към парка от прилежащата територия, буферни паркинги, връзки между отделните части на парка, реконструкция на алейна мрежа, "Зелена-синя" зона, реконструкция и изграждане на отделни неголеми елементи - детски и спортни площадки, тоалетни, детски атракциони, заведения за хранене
2. Средносрочен етап, след решаване на юридически проблеми, изтичане на договорни взаимоотношения - връщане на собственост към общината на база на предвижданията на ПУП, реконструция на спортни, културни и образователни обекти,
3. Дългосрочен етап, свързан със значителни разходи и с възможността на намиране на трайно решение на проблемите, породени от присъствието на спортни обекти от ведомствено и национално ниво - преместването на дейността им извън територията на "Борисовата градина".
НАЗАД
www.cityarch.bgРазработено от Ню Ес Нет ЕООД